Българските имоти на живеещите в чужбина

Ако ви се вижда, че особено през последните години имотите поскъпват стремглаво, това не е илюзия. Друг е въпросът, че само едно сдружение на жилищни строители смята, че жилищата стават все по-недостъпни. И според брокери, и според банкери цените има още много накъде да растат и все още са доста по-ниски от други европейски дестинации.

Поскъпването още преди две години отказа някои нетолкова платежоспособни кандидати да си купят апартамент, но други са доста активни. Сред тях са и българите, живеещи в чужбина, които формират устойчив сегмент на местния пазар.

Пари, изкарани в чужбина, идват на имотния пазар

Брокери казват, че от началото на пандемията наблюдават очертаваща се тенденция българи, живеещи в чужбина, да влагат парите си в имоти в родината. Те далеч не са най-голямата група купувачи на пазара, но броят им расте непрекъснато. Това поне показват наблюденията на агенциите, съдейки по техните данни от сключени сделки.

Според брокерите такъв интерес се наблюдава по-засилено през последните години и по-отчетливо след настъпването на COVID вълната.

Причините за това са налице: България се доближава, макар и не с желаното от повечето граждани темпо, към условията и качеството на живот в Европейския съюз. Статистическите данни показват непрекъснатия ръст на доходите в големите градове и липсата на безработица. А работещите в чужбина българи често са там, защото имат по-добри заплати, по-добри условия на живот. Сближаването на доходите и условията на живот би стимулирало все повече хора да се върнат при близките си. Брокерите дават пример с ИТ специалистите, които работят на отдалечени от дома места, а с добри доходи в България могат да са близо до семейството и в собствен дом.

Клиенти на Александър Бочев, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" и управител на RealNet, от Франция споделили, че заради либералната политика по отношение на миграцията от редица европейски страни там е станало много трудно за живеене, несигурно и е по-спокойно тук. "Говорят за по-висока престъпност, налагане на виждания, които не са вече в синхрон с тези на редица хора в Европа и т. н.", казва той.

Някои от купувачите от чужбина инвестират спестени средства в имоти, а други купуват, защото планират да се върнат в страната, коментира Галин Гавраилов, регионален мениджър в "Адрес". С уточнението, че заради по-ниските цени на имотите по крайбрежието много хора инвестират там, макар да не са родом от съответните населени места. Често към такива покупки прибягват и хората, които са от североизточната част на страната. Хората с повече пари инвестират в София, сочат неговите наблюдения.

Брокерите отбелязват, че въпреки драматичното вече покачване на цените на имотите те остават доста по-ниски от тези в редица европейски градове. Не само като абсолютна стойност, но и като съотношение между средната заплата и цената им.

Причината "да се затварят спестени пари" в имоти в България, а не където притежателят им реално живее, са тъкмо цените, обяснява Гавраилов.

Фактор е и това, че данъкът, с който се облага доходът от наеми, е в пъти по-нисък отколкото в редица други европейски страни. Реално тук са 9%, защото има 10% присъщи разходи и 10% върху остатъка от 90% от дохода.

Не всички купени от българи в чужбина имоти се отдават под наем. Основният мотив си остава да се запази стойността на парите във времето. Повечето от тези сделки се финансират със спестени средства, но има и такива, които взимат кредити в България доколкото се предлагат такива заеми. Най-ниските лихви в Европа, също са стимул.

Какви имоти търсят, зависи от целта - ако е за инвестиция, тогава водеща е доходността. А когато е за живеене, се оценяват други фактори - местоположение, удобства, транспорт, гледка, разпределение, съседи.

През последните 2-3 г. на пазара на имоти фактор е и очакването на много потребители, че след като България влезе в еврозоната, имотите ще поскъпнат. Според брокерите този въпрос вече се експлоатира поне 2-3 г. на пазара. Хората, които очакват такова развитие, се стремят да сключат сделки преди това. Макар заради валутния борд да не са убедени, че точно този фактор, ще има роля.

Трудно е да се прецени профилът на купувача, защото за сделките се иска лична карта и не се пита кое е постоянен адрес и кое - настоящ, коментира Гавраилов. Казва, че ако се гледа пазарът в София, 60% от сделките са платени с кредит, което означава, че някакъв дял от останалите е на тъкмо такива хора - които живеят в чужбина. Те, по негова оценка, никога не взимат заем, защото е по-трудно да си докажат доходите от чужбина пред местните банки.

По мнение на брокери би трябвало софтуерът на Агенцията по вписванията да позволява събиране на такава информация - къде живее по постоянен адрес купувачът, какви са взаимоотношенията между страните по сделката - дали е между роднини, например и др.

Посочват, че събираните данни са три имена, ЕГН, каква страна по акта са - купувачи, подавачи или др., тяхната роля и вида собственост или право. Данните за имота пък включват вида и предназначението му.

Не се посочва дали се работи или обмисля обогатяване на софтуера с други данни, свързани с имота.